Търсене

Забранени споразумения
Злоупотреби
Концентрации
Нелоялна конкуренция злоупотреба
с по-силна позиция при договаряне
Секторни анализи
Застъпничество за конкуренцията
Обществени поръчки
Концесии
Международно сътрудничество
IBAN кодове на КЗК
Форми
Регистър
Профил на купувача
Открито управление
Речник
Проекти
Връзки
Въпроси и отговори
Антикорупция
Кариери
Обратна връзка
Любопитни факти
Интернет страницата и Публичният регистър на КЗК са създадени с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕСФ.
Skip Navigation LinksНачало Злоупотреби Описание
Описание A A A

 

Разпоредбата на чл.21 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) забранява на предприятия с монополно или господстващо положение на пазара, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, с поведението си да предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засягат интересите на потребителите. За целта следва да се установи, че предприятието има монополно по смисъла на чл. 19 от ЗЗК или господстващо  по смисъла на чл. 20 от ЗЗК пазарно положение.
Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. Монополното положение може да се предоставя само със закон, като всяко друго предоставяне на монополно положение е недействително. Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
Господстващото положение на дадено предприятие се определя като положение на икономическа мощ, с което се ползва то и което му позволява да препятства поддържането на действителната конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност да се държи до голяма степен независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.
От друга страна, две или повече предприятия могат да имат съвместно господстващо положение, без да е необходимо всяко едно от тях да бъде с индивидуално господство. За да бъдат разглеждани като колективно господстващи, предприятията трябва да са обвързани по такъв начин, че да имат (в някои отношения) общо поведение на пазара. Колективното господстващо положение може да възникне, когато от гледна точка на характеристиките на съответния пазар може да бъде установено, че всяко от предприятията счита за възможно и икономически рационално възприемането на обща политика на пазара.
Най-често господстващо положение съществува в сектори, доскоро контролирани изцяло от големи държавни предприятия - монополисти, като пощенските и телекомуникационните услуги, енергоснабдяването, водоснабдяването и железопътния транспорт.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК се прилага, както когато е налице реален, така и при потенциален отрицателен ефект върху конкуренцията, като едновременно с това следва да се докаже и реален или потенциален отрицателен ефект върху интересите на потребителите.  Това изискване съответства изцяло на състава на чл. 102от ДФЕС.  
         Прилагането на забраната за злоупотреба, съгласно чл. 21 от ЗЗК (чл. 102 от ДФЕС), е неприложимо и предприятието не бива да бъде санкционирано, при наличието на външни обективни обстоятелства, попречили на господстващото предприятие да спази задълженията си да не предприема поведение, нарушаващо забраната за злоупотреба. Наличието на външното обстоятелство, еднакво влияещо върху всички участници на пазара, следва да бъде доказано от предприятието, за да се обоснове то, че поведението му е форма на защита срещу обективни обстоятелства, а не е целенасочено антиконкурентно поведение.
Подобна неприложимост е налице и когато ответното дружество се стреми да докаже, че поведението му е било продиктувано от нуждата да реагира на насрещното поведение на конкурентите му, а не на намерение да се ограничи конкуренцията. Освен това следва да се докаже, че в резултат на  предприетото поведение е налице по-малко негативен ефект върху потребителите, отколкото той би бил, ако това поведение не беше предприето.
От принципа за безусловното прилагане на чл. 21 от ЗЗК, респективно на чл.  102 от ДФЕС, следва да се изключи и хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, т.е. когато нарушението е извършено от предприятия, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, в случаите когато прилагането на закона не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен. За да се приложи това изключение, обаче следва безусловно да се установи както възлагането на предоставяне на услуги от обществен интерес, така и невъзможността те да бъдат предложени, без с това да се наруши конкуренцията, а също така и че това нарушение не е значимо.
3.       Форми на злоупотреба
ЗЗК посочва някои от най-често срещаните форми на злоупотреби  с монополно или господстващо положение, като тяхното изброяване не е изчерпателно:
- Пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия.
Предприятие с господстващо положение, възползвайки се от силната си пазарна позиция може да налага на клиентите си (търговци или крайни потребители) неблагоприятни за тях търговски условия. Най-популярни ценови злоупотреби са налагането на необосновано високи или необосновано ниски цени и ценовата преса. В практиката си по изследване на необосновано високи или необосновано ниски цени (т. нар. хищническо ценообразуване), КЗК най-често използва подходът – подхода  за сравняване на цената със себестойността на продукта, като за целта се съпоставя обявената продажна цена на продукта (услугата) с фактическите разходи за производството и реализацията му.
Предприятие с господстващо положение е в състояние да наложи разнообразни по вид нелоялни търговски условия на клиентите си, които те не биха приели, ако имаше алтернативно предлагане на стоките или услугите. Като пример за налагане на нелоялни търговски условия могат да се посочат забраните за износ и ограничителните условия за продажба. Най-често срещано е налагането на нелоялни търговски условия в отраслите електро- и топлоенергетика, автотранспорт и др.
- Ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите.
Като пример за ограничаване на производството и търговията във вреда на потребителите могат да се посочат: ограничението на търговията чрез системи за селективна дистрибуция, които не са необходими при нормалната дистрибуция на продукта, задълженията за покупка/продажба, отстъпките за лоялност. Тук се отнася също и т. нар. „английска клауза”, задължаваща купувача да докладва всяка получена по-добра оферта и даваща му право да я приеме, ако доставчикът не предостави същите условия. Презюмира се, че клаузата има същият ефект като клаузите за ексклузивност, тъй като предприятието с господстващо положение ще трябва единствено да намали цените си в случай, че има риск да загуби клиента.
Като ограничаване на техническото развитие във вреда на потребителите може да се посочи ограничаването на достъпа до определена технология или препятстване на развитието на технологична новост.
- Прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти.
Тази форма на злоупотреба изисква първо да се докаже, че съпоставяните договори са еднакви по своя вид. На второ място следва да се установи, че контрагентите на предприятието с господстващо положение по сравняваните договори са конкуренти помежду си и на последно място, че не са налице обективни причини за различното третиране. За целта се сравняват клаузите в договорите, които касаят транспортните разходи, разходите за маркетинг и др.
- Поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
Към този вид злоупотреба се включват обвързаните продажби и пакетните продажби, като и в двата случая господстващото предприятие, което е с лидерска позиция на пазара на единия продукт, чрез обвързване на продажбата му с другия, се стреми да засили позициите си на пазара на последния, като по този начин уврежда конкурентната среда на този пазар.
- Необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.
Най-общо отказите за доставка се свеждат до отказ да се достави стока или да се предостави услуга на съществуващ реален клиент или отказ да се встъпи в договорни отношения с потенциален бъдещ клиент.
За да бъде квалифициран отказът за доставка като злоупотреба следва да се докаже, че е налице обективна възможност за такава доставка, както и намерение на господстващото предприятие да отстрани от пазара свой контрагент, като резултатът от това увреждане настъпва на пазара, на който последния осъществява дейността си. Тук следва да се отбележи, че влиянието върху дейността на контрагента следва да бъде значимо, като без доставката на съответната стока/ услуга същият би изпитал сериозни затруднения при осъществяване на дейността си.
         В зависимост от вида си злоупотребите могат да бъдат:
- Експлоатативни злоупотреби. Касае се за поведение, чрез което се извличат необосновано големи печалби поради липсата на ефективна конкуренция на пазара. Обикновено това става чрез налагане на необосновано високи цени. Най-често подобни злоупотреби се срещат на естествено монополните пазари, като например пазарите на доставка на топлинна и ел. енергия. Обикновено експлоатативната злоупотреба уврежда най-вече търговските партньори на господстващото предприятие – потребители и доставчици. Доколкото обаче други участници са възпрепятствани да навлязат на този пазар поради обвързаността от доставките на предприятието с господстващо положение, съществува възможността за увреждане и на потенциалната конкуренция.
- Структурни (изключващи от пазара) злоупотреби. Този вид злоупотреби нямат за цел пряко извличане на печалба от икономическата позиция на едно предприятие, а отстраняване на конкурентите от пазара чрез използване на неговото господстващото положение. Оттук следва, че този вид злоупотреба уврежда основно конкурентите, тъй като не е насочена пряко към потребителите и доставчиците. В зависимост от вида на изтласкване на конкурентите от пазара изключващите злоупотреби се разделят на два основни подвида, а именно неценови и ценови.
Най-често срещани неценови изключващи злоупотреби са:
- обвързване на доставките на една стока с друга, доставяни от предприятието с господстващо положение, при което господстващото предприятие принуждава потребителите на даден продукт да придобият и друг продукт. По този начин предприятието цели да разшири пазарната си сила от пазара, на който има господстващо положение и на пазара на обвързания продукт.
- отказ от доставка на продукт или услуга. Такъв е случаят, когато собственик на съществено съоръжение необосновано отказва достъп до него, като това води до изкривяване на конкурентната среда на пазара, на който оперира потребителят на съоръжението. Възможно е да се стигне дори до отпадането му от пазара, доколкото без използването на същественото съоръжение той не би могъл да упражнява своята стопанска дейност.
Като ценови изключващи злоупотреби може да се посочи ценовата преса (свиване на маржа), при която господстващото предприятие налага необосновано високи цени за достъп на едро на своите конкуренти, които от своя страна не могат да предложат на крайните си клиенти цени на дребно, конкурентни с цените на дребно на предприятието с господстващо положение. Други видове ценови изключващи злоупотреби са въвеждането на отстъпки за лоялност, както и смесеното предлагане на два или повече продукта, предлагани от господстващото предприятие.
Като една от най-често срещаните ценови злоупотреби следва да бъде посочено т. нар. „хищническо ценообразуване”. При този начин на ценообразуване за кратък период от време е налице продажба на загуба на съответната стока или услуга, с цел да се изтласкат конкурентите от пазара или да се обезкуражат нови конкуренти от навлизане на този пазар. Целта на това поведение, след постигане на горния резултат, е да бъдат реализирани по-големи печалби чрез рязко завишаване на цените при условие, че последните не биха могли да се повишат, ако преди това не е извършено хищническото им намаляване.
Необходимо е да се прави разлика между хищническите цени и ценовата политика на предприятията, която се влияе от търсенето и предлагането и за която е типично и нормално свалянето на цени с цел привличане на клиенти. Разликата се състои в това, че в първия случай чрез умишлено сваляне на цени и продажба на загуба се цели изтласкването на конкуренти от пазара, докато във втория случай целта е пряко привличане на клиенти със законни средства и наличие на конкуренция.
Основната разлика между хищническото ценообразуване, като форма на злоупотреба с господстващо положение и продажбата на определено количество стоки или услуги под себестойност за определено време, като форма на нелоялна конкуренция, се състои в пазарната позиция на нарушителя и степента на въздействие върху конкуренцията на пазара.
Софийски форум по конкуренция
Най-новото в публичния регистър
Освобождаване от санкция
Услуги
ГД "Конкуренция" на Eвропейската комисия