Търсене

Забранени споразумения
Злоупотреби
Концентрации
Нелоялна конкуренция злоупотреба
с по-силна позиция при договаряне
Секторни анализи
Застъпничество за конкуренцията
Обществени поръчки
Концесии
Международно сътрудничество
IBAN кодове на КЗК
Форми
Регистър
Профил на купувача
Открито управление
Речник
Проекти
Връзки
Въпроси и отговори
Антикорупция
Кариери
Обратна връзка
Любопитни факти
Интернет страницата и Публичният регистър на КЗК са създадени с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕСФ.
Skip Navigation LinksНачало Забранени споразумения Описание
Представяне на дейността на КЗК в областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики A A A

Представяне на дейността на КЗК в областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики

  

І. Обща забрана

І.1. Кое поведение е забранено?

1. Споразумение между предприятия

2. Съгласувана практика между предприятия

3. Решение на сдружение на предприятия

І.2. Видове забранени споразумения, решения и съгласувани практики

1. Хоризонтални

1.1. Особен вид хоризонтални споразумения и съгласувани практики: Картели

2. Вертикални

І.3. Нарушение на кои закони представлява това поведение?

ІІ. Има ли случаи, в които тези видове поведение не са забранени?

ІІ.1. При пазарни дялове на участниците под определени прагове

ІІ.2. Ако попадат под действието на решение/регламент за групово освобождаване

ІІ.2.1. Възможност груповото освобождаване да бъде оттеглено

ІІ.3. Ако забранените споразумения, решения и съгласувани практики индивидуално отговарят на определени условия

ІІІ. Как се провежда проучването в случаите на забранени решения, споразумения и съгласувани практики

ІІІ.1. Как се образува производството пред КЗК?

ІІІ.2. Проверки на място

ІІІ.3. Ход на производството

ІV. Какви имуществени санкции се налагат от КЗК?

ІV.1. Определяне на размера на санкциите за извършено нарушение на закона, изразяващо се в участие в забранено споразумение, решение или съгласувана практика

ІV.2. Санкции за нарушаване на процесуални задължения и периодични имуществени санкции

ІV.3. Имат ли възможност предприятията да избегнат заплащане на санкциите за извършено от тях нарушение на закона?

 

 

І. Обща забрана

В чл. 15, ал. 1 от ЗЗК се съдържа обща забрана на всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. В нея неизчерателно са посочени някои от най-типичните проявни форми на забраненото поведение:

1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;

2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване;

3. ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;

4. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

5. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

Общата забрана по чл. 15 от ЗЗК е идентична със забраната по чл. 101 от ДФЕС и аналогично на нея обявява за нищожни всички споразумения и решения, попадащи в нейния обхват (чл. 15, ал. 2 от ЗЗК и чл. 101 ал. 2 от ДФЕС).

^^^

І.1. Кое поведение е забранено?

Правните форми на забранено поведение на предприятията са три: споразумение между предприятия, решение на сдружение на предприятия и съгласувана практика на предприятия.

^^^ 

1. Споразумение между предприятия

Споразумението между предприятия може да съществува под всякакви форми на постигане на съгласие или разбиране между икономическите оператори по отношение на пазарното им поведение. Споразумението е забранено, когато води до ограничаване на свободата на предприятията да определят самостоятелно и независимо поведението си на пазара и вместо това те предприемат съвместно определено поведение, като в крайна сметка се ограничава или премахва ефективната конкуренция между тях.

За да е налице споразумение, трябва да е постигнато съвпадение на волеизявленията на най-малко две предприятия. В резултат на съвпадението на волите на предприятията, между тях се постига съглашение, което е насочено към постигане на антиконкурентен ефект на пазара. Антиконкурентният ефект може да се състои както в това предприятията да си поставят за цел ограничаване на конкуренцията помежду си, така и в действителното й ограничаване (т.е. на пазара да се прояви определен антиконкурентен резултат – както реален, така и потенциален). Споразуменията, които имат за предмет прякото или косвеното определяне на цени, разпределянето на пазари или клиенти, или ограничаването на производството и продажбите, винаги имат за своя цел ограничаването на конкуренцията между предприятията. Техният потенциал за увреждане на пазарните отношения и на интересите на потребителите е толкова силен, че когато са налице такива споразумения, не е необходимо те да са били реално изпълнени от участниците в тях и да са породили конкретен резултат, за да бъдат забранени от закона.

Споразумението може да има всякаква форма или наименование, но от значение е единствено неговата същност. То може да бъде писмено или устно, подписано или неподписано, наименовано или ненаименовано, може дори да е обективирано в документ, който има друго наименование, може да се откроява и конклудентно в дейността на стопанските субекти като тяхна конкретна линия на поведение на пазара.

^^^ 

2. Съгласувана практика между предприятия

Понятието „съгласувана практика” е легално дефинирано в § 1, т. 14 от ДР на ЗЗК като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. В практиката се приема, че съгласувана практика представлява форма на координация между предприятията, които, без да са постигнали споразумение помежду си, съзнателно заместват рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях.

С цел разграничаването на съгласуваната практика от забранено споразумение се приема, че тя е форма на координация между предприятията, при която те, без да са изработили съвместен план за това, съзнателно премахват присъщите на конкуренцията рискове, като координират ежедневното си търговско поведение. Съгласувана практика е налице, когато предприятията, при липса на пряк или косвен контакт между тях, без да са постигнали съгласие помежду си, са възприели еднакво самоограничаващо поведение на пазара, което не се дължи на обективните условия на съответния пазар.

Съгласуваната практика се разграничава и от обичайния пазарен паралелизъм, съществуващ между участниците на определени пазари. Пазарният паралелизъм не може сам по себе си да представлява доказателство за съществуването на съгласувана практика между тях, освен в случаите, когато не може да бъде идентифицирано друго възможно обяснение за паралелното им поведение на пазара.

Съгласуваната практика често се наблюдава на пазари с висока степен на прозрачност, тъй като тя намалява стимулите и готовността на участниците на пазара да се конкурират помежду си и създава условия за съгласувани или координирани пазарни реакции.

^^^ 

3. Решение на сдружение на предприятия

Решение на сдружение на предприятия е такава форма на координирано или съгласувано поведение на независими предприятия, което е продиктувано или улеснено от субект, който реално не осъществява стопанска дейност на съответния пазар, но обединява независими стопански субекти и си поставя за цел защита на техните интереси, като им налага следването на определено стопанско поведение, чрез което се заменя ефективната конкуренция между тях със сътрудничество помежду им.

В практиката е установено, че забранените решения на сдруженията на предприятия могат да имат много различни форми на проявление – писма, разпореждания, указания, протоколи, прогнози, препоръки, справки и други, които не задължително да приемат формата на “решение”. Самите учредителни или устройствени актове на сдруженията, както и приети от тях организационни документи, също могат да се приемат като “решение” по смисъла на общата забрана.

Сдруженията на предприятията често функционират като средище, в което се събира и обменя чувствителна търговска информация между техните членове. Ако тази информация включва данни за цени или други търговски условия, които конкурентите обичайно пазят като своя търговска тайна, то обменът й в рамките на сдружение на предприятия представлява забранено решение на сдружение на предприятия. Причината за това е, че притежаването на такава информация премахва възможностите за самостоятелно определяне на търговската и ценовата политика на участниците на пазара и води до забранено съгласуване на пазарното им поведение.

^^^ 

І.2. Видове забранени споразумения, решения и съгласувани практики

1. Хоризонтални

Хоризонтални са споразуменията, които са постигнати между две или повече предприятия, действащи на едно и също ниво на производството или дистрибуцията на определени продукти. Това са споразумения за сътрудничество между предприятия, които са реални или потенциални конкуренти на съответния пазар. Реален е този конкурент, който действително присъства и осъществява дейност на същия съответен пазар, а потенциален конкурент е това предприятие, за което са налице данни да се смята, че то би могло да направи допълнителните инвестиции и разходи, необходими за навлизане в кратки срокове на съответния пазар.

Такива са споразуменията, например, между производителите на един продукт (например: между производителите на хляб на територията на един град или регион, или на олио, или сирене, или яйца на територията на страната), или между предприятията, предлагащи една и съща услуга (например: застраховка „Гражданска отговорност” или проектантски услуги).

По правило, винаги пораждат антиконкурентен ефект хоризонталните споразумения за определяне на цени или за ограничаване на производството, или за разпределяне на пазарите, както и споразуменията, които дават възможност на предприятията да запазят, да придобият или да засилят пазарната си мощ и по този начин имат отрицателни последици по отношение на цените, производството, нововъведенията или разнообразието и качеството на продуктите. Хоризонтални споразумения с подобен предмет се считат забранени per se, поради което не е необходимо да се установява реалният им антиконкурентен резултат на пазара.

От друга страна, съществуват и някои категории споразумения за хоризонтално сътрудничество (договори за специализация; договори за изследвания и разработки; споразумения за научноизследователска и развойна дейност и други), от които, наред с антиконкурентните ефекти, могат да възникнат и съществени икономически ползи. Тези споразумения не се считат за per se забранени, поради което следва да бъдат оценени с оглед възможното им освобождаване от общата забрана. ЕК е приела Насоки за хоризонталните споразумения, в които са посочени критериите за оценка на най-типичните видове хоризонтални споразумения, от които могат да възникнат икономически ползи.

^^^ 

1.1. Особен вид хоризонтални споразумения и съгласувани практики: Картели

В § 1, т. 5 от ДР на ЗЗК картелът е дефиниран като споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия – конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки.

Тези споразумения нанасят най-големи вреди, защото пряко въздействат върху резултата от действието на конкуренция. Определянето на цените и ограничаването на производството принуждават потребителите да плащат по-високи цени за стоките или услугите, като по този начин те не разполагат с желаните количества от тях. Разпределянето на пазарите или на клиентите ограничава възможностите за избор на потребителите и следователно води също до по-високи цени или до намаляване на производството.

Картелът е хоризонтално споразумение между преки конкуренти на съответния пазар. Много често той се изразява в неформални (устни) уговорки за предприемане на определено антиконкурентно поведение. Картелът винаги е съвместно деяние на независими едно от друго предприятия, които са реални конкуренти помежду си, тъй като осъществяват дейност на едно и също пазарно равнище на производството или дистрибуцията на съответния засегнат продукт.

Пример за картел е уговорката на производителите на един продукт да не го продават под определена минимална цена или от конкретна дата заедно да повишат цените си с определен процент, или пък да ограничат производството си, за да поддържат определено ниво на цените. Картел съществува и тогава, когато те се споразумяват всеки да продава на определена територия или определени клиенти, като никой не навлиза в чуждата, или се договорят кой да спечели дадена процедура за възлагане на обществена поръчка, като за целта останалите участват с оферти с нереално завишени цени или не участват.

Всеки картел има своя вътрешна организация, която предвижда разпределение на функциите и ролите между участниците в картела. В тази организация може да бъде откроена функцията на предприятието – лидер, което често играе и ролята на подбудител за формиране на картела или упражнява принуда върху останалите предприятия за включването им в него. Често се наблюдава и ролята на предприятие – администратор, което събира и съсредоточава при себе си цялата информация, необходима за функционирането на картелното споразумение. В типичните случаи тази информация се използва за осъществяване на наблюдение върху участниците в картела и за упражняване на контрол относно спазването на картелните уговорки чрез налагане на специфични „санкции” по отношение на участниците, нарушили тези уговорки. По-голямата част от участниците в картела са предприятия – последователи, които най-често са с по-малка пазарна мощ, поради което не се противопоставят на картелния лидер.

Разграничаването на функциите и ролите на отделните предприятия – участници в картела има отношение към размера на санкцията, която те ще понесат за извършеното от тях нарушение на общата забрана. Предприятието – лидер по правило понася най-високата по размер санкция за извършване на нарушението. Тези, които са имали пасивна роля или само са следвали лидера, обикновено им се налагат по-ниски санкции за участието си в картела. Освен това предприятието, което е упражнило принуда върху останалите участници в картела, за да се включат или да останат в него, не може да се ползва от възможността за освобождаване от санкция по Програмата на КЗК.

Останалите предприятия – участници в картела имат възможност да получат освобождаване или намаляване на имуществените санкции. Условието за всички е да разкрият участието си в картела и доброволно и активно да съдействат на КЗК при доказване на нарушението. За повече информация за тези възможности, моля преминете към специалната секция или натиснете тук.

^^^

2. Вертикални

Вертикалните споразумения са споразумения за покупко-продажба на стоки или услуги, които са сключени между предприятия, които осъществяват стопанска дейност на различни нива на производството и дистрибуцията, като например договорите между производител и дистрибутор за разпространение на определени продукти. Вертикални са и споразуменията между производител на суровини и компоненти, които се използват от друго предприятие за производството на определен краен продукт.

Обичайно вертикалните споразумения, в които предприятията определят само цената и количеството на продукта, предмет на покупко-продажбата, не ограничават конкуренцията. В някои случаи обаче страните по вертикални споразумения уговарят определени ограничения за купувача или за продавача (т.нар. „вертикални ограничения”), като например задължение на купувача да не купува стоки от конкурентна марка (т.нар. „задължение за неконкуриране”) или задължение на продавача да продава продуктите си само на определен купувач (т.нар. „задължение за изключителна доставка”), или задължение на продавача да не продава на друг купувач на определена територия (т.нар. „изключителна дистрибуция”), или да продава само на предварително определени според конкретни критерии дистрибутори (т.нар. „селективна дистрибуция”).

Вертикалните ограничения могат да породят както отрицателни, така и положителни ефекти за конкуренцията на пазара, поради което те биват анализирани с оглед възможното им освобождаване от общата забрана. ЕК е приела Насоки за вертикалните ограничения, в които е посочено как се третират вертикалните споразумения, които не са обхванати от груповото освобождаване от забраната.

^^^ 

І.3. Нарушение на кои разпоредби представлява това поведение?

чл. 15 от ЗЗК

чл. 101 от ДФЕС

При установяване на забранено поведение от страна на адресатите на общата забрана – предприятията и сдруженията на предприятия, възниква основание за реализиране на тяхната административно-наказателна отговорност заради извършеното от тях административно нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и/ или чл. 101, ал. 1 от ДФЕС.

След присъединяването на Република България към ЕС, общата забрана по чл. 15, ал.1 от ЗЗК може да бъде приложена самостоятелно или паралелно със забраната по чл. 101, ал. 1 от ДФЕС. Паралелното прилагане на българското и европейското право е задължително за КЗК във всички случаи, в които тя установи, че разглежданият от нея казус засяга или може да засегне търговията между държавите-членки на ЕС. Паралелното прилагане означава възможност на КЗК да установи антитръстово нарушение едновременно и по националното, и по европейското право. А самостоятелно прилагане на общата забрана по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, без чл. 101, ал. 1 от ДФЕС, е възможно само при разглеждане на казуси, които нямат ефект върху търговията между държавите-членки на ЕС.

^^^ 

ІІ. Има ли случаи, в които тези видове поведение не са забранени?

Общата забрана е неприложима спрямо антиконкурентно поведение на предприятия, чиито пазарни дялове не надвишават посочените в закона максимални прагове (т.нар. „правило de minimis), при условие че поведението им няма за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени, разпределяне на пазари и/или клиенти и ограничаване на производството и продажбите.

От друга страна, определени споразумения, решения и съгласувани практики могат да се считат за освободени от общата забрана, при условие че удовлетворяват изискванията по чл. 17, ал. 1 от ЗЗК и /или чл. 101, ал. 3 от ДФЕС, или попадат в обхвата на решение на КЗК или на регламент на ЕК за групово освобождаване от забраната.

^^^ 

ІІ.1. При пазарни дялове на участниците под определени прагове

За да попада едно споразумение, решение или съгласувана практика в обхвата на общата забрана, е необходимо неговият антиконкурентен ефект да не е незначителен по смисъла на чл. 16 от ЗЗК (т.нар. „правило de minimis”). Това правило определя конкретни прагове на пазарните дялове на предприятията, участващи в споразумението, при които се приема, че то има незначителен ефект върху конкуренцията.

Съгласно правилото на чл. 16, ал. 2 от ЗЗК споразуменията между предприятия, решенията на сдружения на предприятия и съгласуваните практики  имат незначителен ефект върху конкуренцията:

(1) ако общият пазарен дял, притежаван от страните по споразумението, не надвишава 10 % от съответния пазар, засегнат от въпросното споразумение, когато споразумението е сключено между предприятия, които са реални или потенциални конкуренти  (споразумения между конкуренти); или

(2) ако пазарният дял на всяка една от страните по споразумението не надвишава 15 % на нито един от съответните пазари, засегнати от споразумението, когато споразумението е сключено между предприятия, които не са реални или потенциални конкуренти на нито един от тези пазари (споразумения между неконкуренти).

Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗК правилото de minimis не се прилага по отношение на споразуменията, решения или съгласувани практики, които имат за цел или резултат: (1) определяне на цените за продажба на продуктите на трети лица; (2) разпределяне на пазарите или на клиентите; (3) ограничаване на производството или на продажбите.

^^^ 

ІІ.2. Ако попадат под действието на решение/регламент за групово освобождаване

Някои споразумения, решения и съгласувани практики могат да се считат за освободени от общата забрана по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и по чл. 101, ал. 1 от ДФЕС, ако отговарят на условията, посочени в чл. 17 от ЗЗК, респективно в чл. 101, ал. 3 от ДФЕС, или са обхванати от решение на КЗК, респективно от регламент на ЕК, за групово освобождаване от забраната на определена категория споразумения, решения или съгласувани практики.

Условията за групово освобождаване на някои категории споразумения от общата забрана се съдържат в специално прието от КЗК решение № 55/20.01.2011 г. с което се отменят Решение на КЗК № 119/08.07.2003 г. за групово освобождаване от забраната на определен вид договори за изследвания и разработки, Решение № 118/08.07.2003 г. за групово освобождаване от забраната на определен вид договори за специализация и Решение на КЗК № 212/29.07.2004 г. за групово освобождаване на някои категории вертикални споразумения в сектора на моторните превозни средства. С това решение на КЗК в националното право се въвеждат критериите, залегнали в: Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията за прилагането на чл. 101, параграф 3 от ДФЕС  относно  категориите вертикални споразумения и съгласувани практики; Регламент (ЕС) № 461/2010 на Комисията относно прилагането на чл. 101, параграф 3 от ДФЕС  към категориите верикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства; Регламент (ЕС) № 1217/2010 на Комисията относно прилагането на чл. 101, параграф 3 от ДФЕС  за някои категории споразумения за изследвания и разработки; Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията относно прилагането на чл. 101, параграф 3 от ДФЕС  за някои  категории споразумения за специализация; Регламент (ЕС) № 267/2010 на Комисията относно прилагането на чл. 101, параграф 3 от ДФЕС  за определени категории споразумения, решения и съгласувани практики в застрахователния сектор; Регламент (ЕО) № 772/2004 на Комисията относно прилагането на чл. 81, параграф 3 от Договора по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии;    

Съществуват клаузи, които, ако са включени от предприятията в тези споразумения, водят до изключване на цялото споразумение от обхвата на съответното групово освобождаване. Това са клаузите, които имат за цел пряко или косвено, самостоятелно или в комбинация с други фактори, фиксиране на цени, ограничаване на производството и продажбите, разпределяне на пазарите и клиентите.

Съществуват вертикални ограничения, които, ако са уговорени, водят до изключване на цялото споразумение от обхвата на груповото освобождаване. В този случай вероятността за индивидуалното му освобождаване също е нищожна. Такива са:

 

        Ограничаването на възможността на купувача да определи своята продажна цена, без да засяга възможността за доставчика да наложи максимална продажна цена или да препоръча продажна цена, при условие, че цените не се свеждат до твърдо определена или минимална продажна цена в резултат на натиск, упражнен от една от страните или на стимулиращи мерки, предложени от нея;

                       •       Ограничението на територията или клиентите, на които дистрибуторът може да продава стоките или услугите, с изключение на следните случаи:

         продавачът е запазил за себе си или е определил за друг дистрибутор дадена територия или клиенти;

          забраната да се продава на неоторизирани дистрибутори при т.нар. „селективни” системи на дистрибуция;

         ограничението на продажбите за крайни потребители, когато е приложено към дистрибутор, който действа на ниво търговия на едро;

                      Ограничението на продажбите на крайни потребители от страна на дистрибуторите на дребно от системите на „селективна дистрибуция”, както и

                      Забраната доставчик на компоненти да ги продава на крайни потребители или на други сервизи, осъществяващи поправки, за които е необходимо използването на тези компоненти.

Съществуват и друг тип вертикални ограничения, които, ако са уговорени, се изключват от действието на регламента за групово освобождаване, но той продължава да се прилага към останалата част от споразумението. Такива са:

                        ограниченията, предвиждащи клауза за „неконкуриране” (т.е. да не се продават конкурентни стоки или услуги) за период, по-дълъг от пет години,

                        клаузите, предвиждащи забрана за купувача да произвежда, купува, продава или препродава стоки или услуги. Такава клауза обаче е допустима при следните условия:

         предвидена е за период до една година от прекратяване на споразумението;

         касае конкурентни стоки;

         отнася се до същите търговски обекти, от които се продавани стоките по предишното споразумение;

         необходима е, за да се защити ноу-хау на доставчика, както и

                        ограничението, наложено на дистрибуторите от „селективна” система за дистрибуция да не продават стоките на точно определен друг конкурент на доставчика.


^^^ 

ІІ.2.1. Възможност груповото освобождаване да бъде оттеглено

Подобно на регламентите на ЕК за групово освобождаване от забраната, които могат да бъдат оттеглени от ЕК в конкретни случаи, груповото освобождаване на определена категория споразумения, решения и съгласувани практики, постановено с решение на КЗК, също може да бъде оттеглено от КЗК. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗЗК, когато КЗК установи, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, попадащо в обхвата на решение за групово освобождаване, не удовлетворява изискванията на чл. 17 от ЗЗК, тя постановява, че решението й за групово освобождаване не се прилага в конкретния случай. В този случай КЗК не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, а посочва срок, в който страните могат да приведат споразумението си в съответствие с условията по чл. 17 от ЗЗК или да го прекратят.

КЗК може да оттегли прилагането не само на свое решение, но и на регламент на ЕК за групово освобождаване, когато установи, че определено споразумение, решение или съгласувана практика има несъвместим с чл. 101, ал. 3 от ДФЕС ефект върху територията на страната или на част от нея, притежаваща всички характеристики на отделен географски пазар. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗЗК, в този случай КЗК постановява решение, че съответният регламент на ЕК за групово освобождаване е неприложим на територията на страната, в случай че са налице  условията по чл. 29, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и посочва срок, в който страните могат да приведат споразумението си в съответствие с условията по чл. 101, ал. 3 от ДФЕС или да го прекратят.

От друга страна обаче, само ЕК има правомощие да оттегли възможността за прилагане на груповото освобождаване на определена категория споразумения, решения и съгласувани практики за цялата територия на ЕС, когато според чл. 29, ал. 1 от Регламент (ЕО) 1/2003 ЕК установи, че дадено споразумение, решение или съгласувана практика, за което се прилага регламент за групово освобождаване от забраната, има определени последици, които са несъвместими с чл. 101, ал. 3 от ДФЕС.

^^^ 

ІІ.3. Ако забранените споразумения, решения и съгласувани практики индивидуално отговарят на определени условия

В случай че дадено споразумение, решение или съгласувана практика удовлетвори условията за групово освобождаване, то се счита за освободено от забраната на това основание. Ако обаче споразуменията, решенията или съгласуваните практики не покриват изискванията за групово освобождаване, единственият начин те да останат незабранени е привеждането им в съответствие с конкретните условия по чл. 17, ал.1 от ЗЗК, респективно по чл. 101, ал. 3 от ДФЕС. Тези условия са изпълнени, когато съответните споразумения, решения и съгласувани практики:

(1) Допринасят за подобряване на производството или разпределението на стоки или предоставянето на услуги или за развитието на техническия и/или икономическия прогрес.

(2) Предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи.

(3) Не налагат на участващите предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на тези цели.

(4) Не дават възможност на участващите предприятия да предотвратят конкуренцията на съществена част от съответния пазар.

Общата забрана по чл. 15 от ЗЗК, както и чл. 101 от ДФЕС, поражда действие и се прилага ipso iure, което означава, че са забранени всички споразумения, решения и съгласувани практики, попадащи в обхвата й, при условие че не удовлетворяват условията за освобождаване от забраната, като за това не се изисква предварително решение на правоприлагащ орган. Обратно, не са забранени споразуменията, решенията и съгласуваните практики, попадащи в обхвата на общата забрана, които обаче удовлетворяват условията за освобождаване от забраната, като за това също не се изисква предварително решение на правоприлагащ орган.

Оценката относно това, дали и доколко съответните споразумения, решения или съгласувани практики удовлетворяват условията за освобождаване от забраната, следва да се осъществява от самите предприятия, участващи в тях. Те трябва сами да преценят дали споразуменията, решенията или съгласуваните практики, в които участват, попадат в обхвата на общата забрана и, ако е така, дали те отговарят на условията за освобождаване от забраната. А при възникване на правен спор, тежестта на доказване на наличието на условията за освобождаване от забраната се носи от предприятията или сдруженията на предприятия, които се позовават на тях.

^^^ 

ІІІ. Как се провежда проучването в случаите на забранени решения, споразумения и съгласувани практики

ІІІ.1. Как се образува производството пред КЗК?

Установяването на антиконкурентно поведение на предприятията и сдруженията на предприятия се осъществява от КЗК в рамките на специалното производство, уредено в дял ІІІ, глава ІХ от ЗЗК – „Производство по установяване на нарушения и налагане на санкции по глави трета и четвърта и по чл. 101 и 102 от ДФЕС”.

Производството пред КЗК по установяване на нарушения и налагане на санкции за извършени нарушения по чл. 15 от ЗЗК, както и по чл. 101 от ДФЕС, може да се образува въз основа на: решение на КЗК по собствена инициатива; искане на прокурор; искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон; искане за освобождаване от санкция по реда на чл. 101 от ЗЗК в случаите на таен картел.

В решението на КЗК за образуване на производство по собствена инициатива Комисията посочва своите основания, от които са възникнали съмненията й за извършено нарушение. Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗЗК тези решения на КЗК не подлежат на обжалване. Комисията може да получи информация и доказателства, които да й послужат като повод за самосезиране от различни източници, като например: сигнали на граждани и институции, съобщения в средствата за масово осведомяване, материали, събрани в други нейни проучвания и т.н.

По отношение на искането на засегнато лице за образуване на производство пред КЗК, чл. 71 от ЗЗК предписва изрични изисквания относно неговото съдържание. Искането се подава по образец, приет с Решение на КЗК № 274/08.03.2011 г., и трябва да съдържа информацията и подкрепящите я доказателства, посочени там. При подаване на искането също така се заплаща държавна такса, определена в Тарифа за таксите, които се събират от КЗК по ЗЗК, ЗОП и ЗК.

Спрямо искането на прокурора за образуване на производство пред КЗК законът не предвижда специални изисквания и реквизити.

Относно искането за освобождаване от санкция по реда на чл. 101 от ЗЗК в случаите на таен картел, неговите реквизити и условията за подаването му са уредени в специалната Програма на КЗК за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел, приети с Решение на КЗК № 274/08.03.2011 г.

^^^ 

ІІІ.2. Проверки на място

В рамките на производството за установяване на нарушения по чл. 15 или чл. 21 от ЗЗК и по чл. 101 или чл. 102 от ДФЕС Комисията извършва проучване, като упражнява правомощията си по чл. 45 от ЗЗК.

Много често КЗК започва проучването си за установяване на забранени споразумения, решения и съгласувани практики с извършване на проверки на място в офисите на предприятията и сдруженията им.

Проверките се извършват от служителите на КЗК след получаване на съдебно разрешение от Административния съд – град София. При проверките служителите на КЗК могат да:

                        влизат в помещенията, превозните средства и другите обекти, използвани от предприятията или сдруженията им;

                        преглеждат всички документи и записи, свързани с дейността;

                        изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител копия или извлечения от документи и записи;

                        изземват или получават електронни, цифрови и форенсик доказателства;

                        получават достъп до всякакви носители на информация, включително сървъри;

                        запечатват за определен срок помещения, превозни средства и други обекти, използвани от предприятията;

                        снемат устни обяснения от всеки представител или член на управителните органи или от персонала на предприятията.

За да бъде извършена проверката в офисите на предприятията или сдруженията, законът не изисква там да присъства тяхното ръководството (изпълнителният директор или управителят) или техният адвокат. Достатъчно е на място да присъства който и да е представител на предприятието или сдружението, негов служител или друго лице, което има право да бъде там или е заварено в помещенията по време на проверката.

При извършване на тези свои проверки КЗК получава съдействие от органите на полицията.

За иззетите доказателства служителите на КЗК съставят на място протокол, който се подписва от тях и от представител на предприятието или сдружението. Ако представителят на предприятието или сдружението откаже да подпише протокола, той се подписва само от служителите на КЗК.

^^^ 

ІІІ.3. Ход на производството

Проучването на казусите се осъществява от работен екип, състоящ се от служители на КЗК и се наблюдава от член на Комисията, който при необходимост дава указания на работния екип.

Обичайно, при проучването се използват следните способи за събиране на доказателства:

            изискване на информация и веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства от участници в производството или други лица и органи на властта;

            снемане на устни или писмени обяснения;

            извършване на проверки на място;

            изискване на информация или съдействие от други национални органи по конкуренция на държавите-членки на ЕС или от ЕК.

В проучването всички физически и юридически лица, предприятия, сдружения на предприятия, държавни органи и органи на местното самоуправление, както и неправителствени организации, са длъжни да оказват съдействие на КЗК с оглед установяване на фактическата обстановка по случая (чл. 46 от ЗЗК).

КЗК има възможност (чл.49 от ЗЗК) да запази в тайна самоличността на лице, което даде обяснения или предостави данни за извършените нарушения. Тази възможност съществува както преди началото на производството пред КЗК, така и в хода му. Тя се прилага, когато лицето има основания да счита, че поради това, че е предоставило на информация на КЗК, за него или за неговия бизнес ще настъпят сериозни неблагоприятни последици. В този случай КЗК му предоставя „статут на защитен информатор”. Това става по ред, определен с вътрешни правила, приети с Решение на Комисията № 113/10.02.2009 г. В общия случай запазването в тайна на самоличността на това лице продължава по време на производството и след края му, с някои специални изключения, посочени в Правилата.

След събиране на достатъчно доказателства по случая, работният екип изготвя доклад и го представя на наблюдаващия член на КЗК, който уведомява председателя на Комисията за изготвения доклад, а той, от своя страна, с резолюция насрочва закрито заседание на КЗК в 14-дневен срок от приключване на проучването (чл. 73 от ЗЗК). На закритото заседание КЗК разглежда представения доклад и решава по-нататъшния ход на производството.

В случай че на закритото заседание КЗК приеме, че не е извършено нарушение, тя постановява решение, с което установява, че не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК и/или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС.

Ако, въз основа на доклада на работния екип, КЗК не може да формира краен извод по разглеждания случай, тя постановява определение за връщане на преписката за допълнително проучване със задължителни указания за работния екип.

В случаите, когато на закритото си заседание КЗК приеме, че е основателно предложението на работния екип за установяване на извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК или чл. 101 от ДФЕС, тя постановява определение за предявяване на ответните страни на твърдение за извършено от тях нарушение на закона.

Съгласно чл. 74, ал. 3 от ЗЗК, определението на КЗК за предявяване на твърденията за извършено нарушение се предоставя на молителя и на ответните страни в производството пред КЗК, а останалите участници в производството (конституираните заинтересовани лица) само се уведомяват за него. В определението КЗК посочва срок, не по-кратък от 30 дни, в който молителят и ответната страна имат право да представят своите писмени възражения по предявените твърдения, а конституираните заинтересовани лица – своето становище. Срокът за представяне на възражения и становища започва да тече от деня на получаване на определението на КЗК или от уведомяването за него. Заедно с възраженията си страните трябва да представят и всички доказателства, с които разполагат в своя подкрепа.

С оглед гарантиране на правото на защита на страните в производството пред КЗК, в определението на КЗК за предявяване на твърденията за извършено нарушение се посочва също, че страните и заинтересованите лица имат право на достъп до материалите по преписката, както и да бъдат изслушани от Комисията в открито заседание.

Самото изслушване на страните се осъществява в открито заседание, което се насрочва с резолюция на председателя на Комисията след представяне на възражения и становища по определението на КЗК за предявяване на твърденията за извършено нарушение. Откритото заседание се насрочва за ден, определен не по-рано от 14 дни след изтичане на срока за представяне на възраженията или становищата.

Ако след изслушването КЗК счете, че следва да измени своите първоначални твърдения за извършени нарушения на закона (например: да присъедини твърдения за нови нарушения на закона; да присъедини нови участници в твърдените нарушения; да даде друга правна квалификация на твърденията си и т.н.), КЗК постановява ново определение, с което приема и предявява новите или изменените си твърдения за извършено нарушение по закона (чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЗК).

След изслушването на страните КЗК отново анализира всички събрани доказателства и становищата на страните, представени в отговор на предявените твърдения за извършени нарушения и по време на устните изслушвания. В резултат на това КЗК може да постанови решение, с което да установи извършеното нарушение на закона и нарушителя, да му наложи имуществена санкция за това и да постанови прекратяване на нарушението.

На този етап КЗК може също така да постанови и решение, с което да установи, че не е извършено нарушение и/или че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение на чл. 101 от ДФЕС.

В зависимост от предмета на производството, КЗК може да приеме и решение, с което да постанови, че решение за групово освобождаване или разпоредбите на съответен регламент на ЕС за групово освобождаване не се прилагат към конкретно споразумение. В този случай КЗК също така определя срок, в който страните са длъжни да приведат споразумението си в съответствие с изискванията на чл. 17 от ЗЗК или на чл. 101 ал. 3 от ДФЕС или да го прекратят.

Ответните страни, до които е изпратено определението за предявяване на твърденията за извършено нарушение на закона (преди постановяване на крайното решение на КЗК по случая), могат да отправят предложение до КЗК за поемане на задължения от тяхна страна, с които да се постигне преустановяване на противоправното поведение (чл. 75, ал. 1 от ЗЗК). КЗК може да постанови решение, с което да одобри поемането на предложените от ответните страни задължения, ако чрез тях ще бъде преустановено антиконкурентното поведение на съответните предприятия. В този случай КЗК не установява нарушение, а прекратява производството си. След одобрението на ангажиментите, те се превръщат в същински правни задължения за ответните предприятия, като контролът по тяхното изпълнение се осъществява от самата КЗК. Ако тези задължения не бъдат изпълнявани от ответната страна или ако те са одобрени въз основа на предоставена непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация, Комисията може, на основание постъпило искане или по своя инициатива, да възобнови първоначалното производство.

ЗЗК изрично ограничава приложното поле на правомощието на КЗК да постанови решение за одобряване на поети ангажименти в случаите на „тежко нарушение” на закона (чл. 75, ал. 3 от ЗЗК). Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗЗК, „тежко” е нарушението, което оказва или би могло да окаже значително и трайно във времето въздействие върху конкурентната среда на съществена част от националния пазар.

Решенията на КЗК, с които приключва производството, подлежат на обжалване от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес от това, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК (за страните) или от публикуването им в електронния регистър на КЗК (за третите лица).

^^^ 

ІV. Какви имуществени санкции се налагат от КЗК?

Отговорност за участие в забранено споразумение, решение или съгласувана практика носят предприятията, постигнали съгласие за придържане на стопанското си поведение към съвместен план за ограничаване на конкуренцията, и/или сдруженията на предприятия, които са улеснили или способствали осъществяването на антиконкурентно поведение на своите членове. Отговорност за нарушение на общата забрана може да понесе и предприятие, което само е присъствало на съвещание със свои конкуренти и е имало пасивно поведение на това съвещание.

^^^

ІV.1. Определяне на размера на санкциите за извършено нарушение на закона, изразяващо се в участие в забранено споразумение, решение или съгласувана практика

Имуществената санкция за участие в нарушение на общата забрана се определя за всяко предприятие в размер до 10 % от общия му оборот за предходната финансова година.

Санкцията за предприятия се определя въз основа на стойността на реализираните от съответното предприятие приходи от продажби на стоките или услугите, които са засегнати от извършеното нарушение. Базовият размер на санкцията се определя като конкретен процент от стойността на продажбите, който е различен за различните по тежест нарушения.

Въз основа на общата практика, КЗК е приела следното разграничение на нарушенията на правилата на конкуренция според тежестта им:

            Леки – за такива се считат случаите на вертикални ограничения на конкуренцията, които обхващат малък географски район или засягат ограничен кръг предприятия или потребители;

            Не особено тежки – за такива се считат хоризонталните ограничения на конкуренцията, които не са „картели” и вертикалните ограничения на конкуренцията, които не водят или не биха могли да доведат до затваряне на пазара или до изключване на конкуренти от пазара;

            Тежки – такива са случаите на картели.

Санкцията на сдруженията на предприятия се определя в зависимост от праговете, определени за съответното нарушение в зависимост от неговата тежест, в Методиката на КЗК за определяне на санкциите при антитръстови нарушения.

Санкциите на предприятията и сдруженията на предприятия зависят и от продължителността на нарушението. Колкото е по-продължително участието на предприятието или сдружението в нарушението, толкова по-висока по размер е неговата санкция.

Индивидуалните размери на санкциите на предприятията и/или сдруженията на предприятия могат да бъдат съобразени с наличните утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства. При участие в забранени споразумения, решения и съгласувани практики такива обстоятелства могат да бъдат:

Утежняващи обстоятелства са:

                  Извършване на същото или подобно нарушение, установено от КЗК, друг национален орган по конкуренцията на държава-членка на ЕС или ЕК;

                  Неоказване на съдействие или възпрепятстване на КЗК при извършване на нейното проучване или противопоставяне на проучването;

                  Предприятието е играло роля на инициатор, лидер или подбудител за извършване на нарушението или е упражнявало принуда спрямо други предприятия да се включат в нарушението;

                  Предлагане или даване на "обезщетение" или "компенсация" на други предприятия за включването им в нарушението;

                  Засягане на конкуренцията на свързани или съседни пазари; или

                  Други, в зависимост от конкретния случай.

За смекчаващи обстоятелства могат да се считат:

                  Прекратяване на нарушението веднага след намесата на КЗК, като това обстоятелство не се прилага в случаите на картели;

                  Пасивно поведение на предприятието или сдружението, изпълняване на твърде ограничена роля в нарушението или възприемане на стратегията “следване на лидера”;

                  Оказване на ефективно съдействие на КЗК извън обхвата на програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкция и задължението за съдействие по ЗЗК;

                  Предприемане на своевременни мерки за ограничаване на вредните последици от нарушението; както и

                  Други, в зависимост от конкретния случай.

Предприятията следва да имат предвид, че ако участието им в забранено споразумение, решение или съгласувана практика представлява нарушение освен на ЗЗК и на ДФЕС, така определената санкция се увеличава с до една четвърт.

В крайна сметка, след всички последователни изчисления, санкцията за предприятието може да достигне до максималния размер, определен от закона, равняващ се на 10 % от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.

Ако предприятието не изпълни решение или определение на КЗК (например, ако не изпълни постановеното с решение прекратяване на нарушението), според закона ще му бъде наложена имуществена санкция също в размер до 10 % от общия му оборот за предходната финансова година.

^^^ 

ІV.2. Санкции за нарушаване на процесуални задължения и периодични имуществени санкции

За извършените от ответните страни в производствата пред КЗК процесуални нарушения, като например:

             неизпълнение на задължението за съдействие (форма на такова неизпълнение може да бъде и противопоставянето на предприятието или сдружението на извършването на проверка на място, за която КЗК е получила разрешение от съда);

•    нарушаване на целостта или унищожаване на печатите, поставени при извършване на проверка на място;

             несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация и други,

КЗК налага имуществена санкция на съответното предприятие или сдружение на предприятия в размер до 1% от общия му оборот за предходната финансова година.

В този случай КЗК определя и срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за съдействие или за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация. В случай на неизпълнение в посочения срок на тези задължения, КЗК налага периодични имуществени санкции до 1 % от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден на неизпълнение до прекратяване на противоправното действие или бездействие (т.е., докато предприятието или сдружението не изпълни задължението си).

^^^ 

ІV.3. Имат ли възможност предприятията да избегнат заплащане на санкциите за извършено от тях нарушение на закона?

При един от видовете нарушение на общата забрана – само в случай на участие в таен картел и ако изпълнят определени условия, някои от предприятията – участници в картела могат да получат от КЗК или пълно освобождаване от санкцията за извършване на това нарушение или частичното й намаляване (т.нар. „Leniency”).

Тази възможност е предвидена в чл. 101 от ЗЗК, а условията и редът за това са подробно уредени в приетите с Решение на КЗК № 274/10.03.2011 г. Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите в случай на участие на предприятие в таен картел и Правилата за прилагането й.

За повече информация по Програмата и Правилата, моля преминете към специалната секция или натиснете тук.

^^^

Софийски форум по конкуренция
Най-новото в публичния регистър
Освобождаване от санкция
Услуги
ГД "Конкуренция" на Eвропейската комисия