Търсене

Забранени споразумения
Злоупотреби
Концентрации
Нелоялна конкуренция злоупотреба
с по-силна позиция при договаряне
Секторни анализи
Застъпничество за конкуренцията
Обществени поръчки
Концесии
Международно сътрудничество
IBAN кодове на КЗК
Форми
Регистър
Профил на купувача
Открито управление
Речник
Проекти
Връзки
Въпроси и отговори
Антикорупция
Кариери
Обратна връзка
Любопитни факти
Интернет страницата и Публичният регистър на КЗК са създадени с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕСФ.
Skip Navigation LinksНачало Обществени поръчки Описание
Описание A A A
Компетентният орган, пред който се обжалват процедурите за възлагане на обществени поръчки, е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). КЗК е независим специализиран държавен орган, на който е възложено прилагане на конкурентното законодателство. Седалището на комисията е в гр. София. От 15.04.2016г. влиза в сила новият Закон за обществените поръчки (ЗОП), който определя условията и реда за провеждането на процедурите за възлагането им, както и реда на обжалване на решенията за откриване и решенията за класиране и избор на изпълнител.
 
Обжалване пред КЗК
 
В Глава „двадесет и седма“ е описано производството по обжалване. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗОП, на обжалване подлежи всяко решение на възложителите по процедура за: възлагане на обществена поръчка, включително чрез сключване на рамково споразумение, динамична система за покупки или квалификационни системи; сключване на рамково споразумение; създаване на динамична система за покупки или квалификационни системи; конкурс за проект. Решенията по ал. 1 се обжалват относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни, икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата. На обжалване подлежат и действията или бездействията на възложителя, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата, както и решенията по чл. 175, ал. 5, а именно решенията да отхвърли подизпълнители, избрани от участника, определен за изпълнител, в случай, че те не отговарят на посочените в обявлението и документацията критерии за подбор.
Следва да се обобщи, че пред КЗК могат да се обжалват единствено актове на възложителя, издадени в хода на процедурата - от момента на решението за откриване на процедурата до сключване на договора за възлагане на обществената поръчка или на рамковото споразумение и то само по отношение на тяхната законосъобразност.
Не подлежат на обжалване решенията за определяне на обществената поръчка чрез вътрешен конкурентен избор, когато общата стойност на поръчките, възложени по рамково споразумение от съответния възложител, е по – ниска или равна на стойността по чл. 20, ал. 3, както и откриване в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции.
 
Срок за обжалване пред КЗК
 
Жалба може да се подава в 10-дневен срок от: изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или допълнителна информация; изтичането на срока по чл. 100, ал. 4 – срещу решението за одобряване на поканата за потвърждаване на интерес и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или допълнителна информация, с което одобряват промените в покана за потвърждаване на интерес; изтичането на 5-дневния срок по чл. 100, ал. 5 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или за допълнителна информация; изтичането на срока по чл. 179 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или за допълнителна информация; публикуването на решенията за провеждане на процедури на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и 13; получаването на решението за предварителен подбор или за приключване на диалога; получаването на решението за определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата; публикуването на обявлението за доброволна прозрачност.
Жалбата по чл. 196, ал. 5 (публикуването на решенията за провеждане на процедури на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 и 13), се подава в 10-дневен срок от уведомяване за съответното действие, а ако лицето не е уведомено – от датата, на която е изтекъл срокът за извършване на съответното действие.
В случаите по чл. 197, ал. 1, т. 1 и 6 (изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 – срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или допълнителна информация; получаването на решението за предварителен подбор или за приключване на диалога), когато датите на публикуване на обявленията в РОП и в „Официален вестник“ на Европейския съюз са различни, срокът за обжалване тече от по-късната дата.
Жалба може да подаде всяко заинтересовано лице – в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 5 и 8 и ал. 2, всеки заинтересован кандидат в процедурата – в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 2, 6 и 7 и ал. 2, всеки заинтересован кандидат или участник – в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 2. В срока по чл. 197, ал. 1, т. 1 жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на промени в условията по обявена процедура могат да подават и професионални сдружения и организации в съответния бранш за защита на интересите на своите членове. Жалба срещу решението за класиране на участниците в конкурса за проект може да подава всеки заинтересован кандидат или заинтересован участник в срока по чл. 197, ал. 1.
Срокът по чл. 197, ал. 1 (10-дневен), за обжалване на актове, действия или бездействия на възложителите, в хода на процедурата за възлагане на обществената поръчка е преклузивен, т.е. след изтичане на този срок се преклудира правото на всяко заинтересовано лице да обжалва.
В случаите, в които в КЗК се подаде жалба относно процедура по реда на ЗОП след посочения срок, то същата ще се яви процесуално недопустима. Като дата, от която следва да се установи дали 10- дневния срок за обжалване е спазен се счита, датата на пощенското клеймо на плика, ако жалбата е изпратена по пощата и датата на входиране в деловодството на КЗК, ако е подадена на ръка от жалбоподателя. Жалбата се подава до КЗК, като жалбоподателят следва да изпрати копие от жалбата до възложителя, чието решение, действие или бездействие се обжалва.
 
Срок за обжалване на решението за откриване на процедурата
 
            Жалба срещу решението за откриване на процедурата и/или решението за одобряване на обявлението за изменение или допълнителна информация, може да се подава в 10 – дневен срок от изтичането на срока по чл. 100, ал. 3. Този срок е 14 дни от публикуването в РОП на обявлението за изменение или допълнителна информация и решението, с което се одобрява.
 
Съдържание на жалбата
 
Жалбата се подава в писмена форма и на български език. Тя следва да съдържа определените в чл. 199, ал. 2 и ал. 3 реквизити, а именно: наименование на органа, до който се подава; фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице – жалбоподател, както и седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; съответно трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв, на жалбоподателя – физическо лице; наименование и адрес на възложителя; данни за обществената поръчка и решението, действието или бездействието, което се обжалва; възраженията, основанията и исканията на жалбоподателя; подпис на лицето, което подава жалбата. Към жалбата до КЗК се прилагат и копие от обжалваното решение, когато не е публикувано в РОП; доказателства за спазване на срока по чл. 197, ал. 1 и 2; документ за платена държавна такса; доказателство за изпращането на жалбата до възложителя; други доказателства, ако жалбоподателят разполага с такива.
Размерът на таксата за образуване на производство пред КЗК е в съответствие с определена върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, както следва:
1.   за поръчки на стойност до 1 000 000 лв. - 850 лв.;
2.   за поръчки на стойност от 1 000 000 лв. до 5 000 000 лв. - 1700 лв.;
3.   за поръчки на стойност над 5 000 000 лв. - 4500 лв.
 
 
Суми за такси БНБ – Централно управление, пл. “Ал. Батенберг” № 1, IBAN: BG32 BNBG 9661 30 00101701; BIC: BNBG BGSD.
 
Суми за депозити (гаранции)
               IBAN BG67 BNBG 9661 33 00 1017 01, BIC код на БНБ BNBG BGSD
 
 
При внесена държавна такса за образуване на производство по постъпила жалба, комисията няма законово задължение да възстанови внесена от жалбоподателя държавна такса, доколкото заплащането на държавна такса  е задължително условие за образуване на производството по жалба подадена по реда на ЗОП. В ЗОП не е предвиден ред за връщане на платена държавна такса.
 
Предварителен контрол
 
На подадените в КЗК жалби се дава входящ номер. След входиране на жалбата в КЗК, се осъществява предварителния контрол, при който се проверява дали същата съдържа задължителните реквизити по смисъла на закона.
Ако жалбата не съдържа изискуемите реквизити, както и ако към нея не е приложен документ за платена такса за образуване на производство пред КЗК, то с писмо, подписано от Главния секретар на КЗК, се дава тридневен срок на жалбоподателя да отстрани нередностите по нея.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство с разпореждане в тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея. В разпореждането се определя член на комисията, който наблюдава проучването по жалбата и при необходимост дава указания. За образуваното производство се уведомява възложителят. Възложителят изпраща становище по жалбата, подкрепено при необходимост с доказателства, в тридневен срок от получаване на уведомлението за образуването на производството. След образуване на производството председателят на Комисията за защита на конкуренцията със заповед определя служители от администрацията на комисията за извършване на проучване по жалбата. Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация или е с обект в областите отбрана и сигурност, служителите по ал. 3 трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато: жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 197, ал. 1 и 2; не са отстранени нередовностите в срока по чл. 199, ал. 4; жалбата е подадена преди изтичането на съответния срок по чл. 100, ал. 3, 4 или 5 и чл. 179, ал. 1; жалбата е оттеглена преди образуването му; актът не подлежи на обжалване.
След образуването на преписката и назначаването на докладчик, който е член на комисията, Директорът на дирекция “ОПК” определя състава на работната група, която да подпомага докладчика при изясняване на фактическата обстановка. Работната група, която е част от специализираната администрация на КЗК /Дирекция “ОПК”/, извършва проучване на обстоятелствата по жалбата, като се ръководи от докладчика по преписката.
 
Временна мярка
 
Жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“.
Съгласно чл. 203, ал. 2 искане за налагане на временна мярка се прави едновременно с подаването на жалбата. Не може да се прави искане за налагане на временна мярка, когато се обжалва решение, действие или бездействие на възложителя, свързано с процедура по чл. 79, ал. 1, т. 4, чл. 138, ал. 1, чл. 164, ал. 1, т. 3 или 4, или чл. 182, ал. 1, т. 1.
Когато с жалбата е поискана временната мярка по ал. 1, процедурата за възлагане на обществена поръчка спира до влизане в сила на: определението, с което се отхвърля искането за временна мярка, или решението по жалбата, ако е наложена временната мярка.
КЗК следва да се произнесе по искането в 7-дневен срок от образуването на производството. Комисията се произнася с Определение на закрито заседание.
Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Произнасянето по нея не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Определението, с което се налага „временна мярка“ или се отказва да бъде наложена, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването му на страните. Съдът се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба. За неуредени въпроси относно производството по жалбата се прилагат разпоредбите на глава тринадесета от АПК. Обжалването на определението за налагане на временна мярка не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията.
Във връзка с обжалване на определенията на комисията пред ВАС, следва да се има предвид, че КЗК няма задължение да уведомява страните в производството относно това дали определението се обжалва пред компетентния съд.
Страните се уведомяват с писмо за изготвеното определение и могат да получават препис от него като подадат в деловодството на комисията писмена молба свободен текст и заплатят държавна такса, в размер определен съгласно тарифата за таксите събирани от комисията. При получаване на препис от определението страните са длъжни да представят пълномощно, в случай, че представител на участника ще получи преписа.
  
Предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител
 
Когато се обжалва решението за определяне на изпълнител, възложителят може в срока за представяне на становището по жалбата да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на обжалваното решение. Искане за предварително изпълнение, направено след този срок, не се разглежда от КЗК. Възложителят следва да мотивира искането си и да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си.
КЗК се произнася по искането за допускане на предварително изпълнение с определение в закрито заседание в 3-дневен срок от получаване на становището.
КЗК допуска предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител по изключение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда. Предварително изпълнение не се допуска, когато е мотивирано с икономически интереси, свързани с разходи за отлагане изпълнението на договора или с провеждането на нова процедура за възлагане на поръчката. Комисията допуска предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител във всички случаи, когато би се застрашило сериозно изпълнението на мащабна програма в областта на отбраната или сигурността, която е от съществено значение за интересите на страната.
Определението, с което КЗК се произнася по направеното особено искане подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните. Върховният административен съд се произнася по определението в закрито заседание в 14-дневен срок от образуване на производството по частната жалба.
 
Провеждане на проучването
 
Допускат се писмени и устни доказателства /свидетелски показания/ и експертни становища в хода на проучването по образуваното пред КЗК производство. Експертно становище се търси главно, когато случаят касае техническата част на процедурата и КЗК няма експерти със специализирани познания в конкретната област. КЗК може да назначава експертиза в случаите, когато такава е поискана от страните или ако не е поискана ако прецени, че е необходима. При използване на експертни становища в производството пред КЗК сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на КЗК разноските за експертно възнаграждение се възлагат на жалбоподателя, ако жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено, и на възложителя - в някой от случаите по чл. 215, ал. 2, т. 2 – 6 от ЗОП.
Когато е направено искане за експертиза, КЗК се произнася по него с протоколно определение, с което се допуска или не назначаване на експертно становище. Протоколното определение не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството и не е посочено в специален закон. За постановеното определение се уведомяват страните в производството.
 
Съдействие
 
Страните по производството, държавните органи и длъжностните лица са задължени да оказват съдействие на КЗК при изпълнение на възложените й със закона задължения. В тази връзка при непредставяне в срок на исканата информация или при представяне на непълна или неточна информация се налага глоба на съответното физическо лице, съответно имуществена санкция на юридическите лица.
Всички доказателства, събрани в производството не могат да бъдат разгласявани ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи квалифицирана информация се прилага реда, предвиден в Закона за класифицираната информация.
В случай, че представената информация представлява търговска, производствена или друга защитена със закон тайна, страните в производството пред КЗК следва да изготвят и изпратят тази информация като отделни приложения, като отбележат всяка страница с гриф “защитена тайна”.
КЗК не може по собствена преценка да определя, които документи представляват защитена тайна. Документите, които са посочени като защитена тайна се поставят в отделна папка и не се предоставят на другите страни в образуваното производство по подадената жалба при запознаване с материалите по преписката.
 
Заседание
 
След приключване на проучването работният екип представя на наблюдаващия член на КЗК доклад, който съдържа фактически и правен анализ на случая, както и предложение за начина на приключване на производството. Наблюдаващият член на КЗК уведомява председателя за приключване на проучването, а последният с резолюция насрочва открито заседание за разглеждането на преписката.
Страните се призовават на посочените в жалбата адреси, като срокът за призоваване е не по-кратък от три дни преди заседанието. На страните могат да бъдат връчвани съобщения и призовки и на посочените от тях електронен адрес или факс. Когато страните не предоставят факс или електронен адрес за контакт или не са намерени на адреса, посочен в жалбата, те се смятат за уведомени чрез публикуване на съобщение в публичния регистър на официалната интернет страница на КЗК.
В тридневен срок от получаването на съобщението за приключване на проучването страните имат право да се запознаят със събраните по преписката доказателства. Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата. Законодателят дава право на страните да ползват адвокатска защита.
Заседанията на комисията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на КЗК. Комисията взема решения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. Когато поръчката съдържа или изисква класифицирана информация, включително с обект в областите отбрана и сигурност, членовете на КЗК, които участват в производството по разглеждане на преписката, трябва да имат разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Откритото заседание започва с проверка дали не е налице основание за самоотвод на член на комисията при наличие на обстоятелства посочени в закона /бил е пълномощник на някоя от страните, бил е в трудовоправно или гражданскоправно отношение с някоя от страните, или поради други причини е заинтересован от изхода на преписката или пък са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност/, след това се преминава към решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата. На страните в производството могат да се задават въпроси по реда, определен от председателя. Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени председателят предоставя възможност на страните за предоставяне на становища. След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят закрива заседанието.
 
Решение на КЗК
 
В случаите, в които КЗК разглежда жалбата по ЗОП по същество, на закрито заседание постановява решение, с което:
- оставя жалбата без уважение;
- отменя незаконосъобразното решение за откриване на процедура за възлагане на обществената поръчка;
- отменя незаконосъобразно решение или действие на възложителя или установява незаконосъобразно бездействие на възложителя и връща преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно решение или действие или за прекратяване на процедурата (в случаите когато нарушението не може да бъде санирано). В този случай КЗК може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществената поръчка;
- установява незаконосъобразност на решението и налага предвидените в закона санкции или
- обявява за нищожно решението на възложителя.
Решението на КЗК е писмено и съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактически и правни основания за неговото издаване, мотиви, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.
КЗК се произнася по жалбата в следните срокове:
- едномесечен срок от образуването на производството за обществени поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 от ЗОП
- 15-дневен срок от образуването на производството в останалите случаи.
Следва да се има предвид, че горепосочените срокове са инструктивни, т.е. при обективни обстоятелства КЗК може да се произнесе и след тяхното изтичане.  
Решението на КЗК, заедно с мотивите към него се изготвя и се обявява на страните в производството най-късно в 7-дневен срок от произнасянето.
Решението на КЗК подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните в производството. Решението на съда е окончателно.
 
Задължение на възложителя за уведомяване на КЗК за сключен договор
 
Съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗОП, когато преди или в хода на производството възложителят сключи договор, той незабавно уведомява КЗК, като изпрати и копие от договора. В случаите, когато има сключен договор и впоследствие КЗК установи незаконосъобразност на решението, действието или бездействието на възложителя, сключеният договор за обществената поръчка запазва действието си, а заинтересованата страна има право да търси обезщетение по реда на ГПК.
Възложителите нямат право да сключват договор преди да е изтекъл срокът за обжалване на решението за избор на изпълнител.
В случаите, когато КЗК установи незаконосъобразност на дадено решение, действие или бездействие, законът е предвидил възможност всяко заинтересовано лице да предяви иск за установяване на нищожност на договора за обществена поръчка както и да претендира обезщетения за вреди, претърпени в резултат на нарушения на закона при процедура за възлагане на обществената поръчка по реда на ГПК. Искът за установяване на нищожност е установителен и не се погасява по давност.
 
Прекратяване на производството:
 
В чл. 213 от ЗОП са регламентирани и случаите, в които КЗК с определение прекратява образуваното производство. КЗК прекратява образуваното производство в следните случаи:
- при установяване на недопустимост на жалбата - просрочена жалба, т.е. жалба, която е подадена извън 10- дневния срок по смисъла на закона или не е налице правен интерес за обжалване,
- в случаите, в които жалбоподателят - физическо лице почине или ако е юридическо лице и същото се прекрати,
- при оттегляне на подадената в КЗК жалба от страна на жалбоподателя.
Определенията на КЗК, с които се прекратява образуваното производство по преписката се обжалват по същият ред, по който се обжалват и определенията за искане за налагане на временна мярка, т.е. в 3-дневен срок от съобщаването на страните пред ВАС.
        
Възможност за възложителите
 
Съгласно чл. 202 от ЗОП, възложителят може сам да отстрани твърдяното в жалбата нарушение до получаване на съобщението за приключване на проучването по жалбата от КЗК. В тези случаи КЗК приема, че в хода на производството е настъпил нов юридически факт, който не е съществувал към датата на предявяване на първоначалната жалба, поради което не следва да се обсъжда законосъобразността на обжалвания акт. По изложените съображения образуваното производство по преписката следва да се прекрати, предвид липсата на предмет на правния спор, което обуславя липса на правен интерес от страна на жалбоподателя.
 
Разноски
 
КЗК се произнася и по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК.
В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, КЗК по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. 
За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред КЗК се прилагат разпоредбите на Глава дванадесета от АПК.
Софийски форум по конкуренция
Най-новото в публичния регистър
Освобождаване от санкция
Услуги
ГД "Конкуренция" на Eвропейската комисия