Търсене

Забранени споразумения
Злоупотреби
Концентрации
Нелоялна конкуренция злоупотреба
с по-силна позиция при договаряне
Секторни анализи
Застъпничество за конкуренцията
Обществени поръчки
Концесии
Международно сътрудничество
IBAN кодове на КЗК
Форми
Регистър
Профил на купувача
Открито управление
Речник
Проекти
Връзки
Въпроси и отговори
Антикорупция
Кариери
Обратна връзка
Любопитни факти
Интернет страницата и Публичният регистър на КЗК са създадени с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез ЕСФ.
Skip Navigation LinksНачало Нелоялна конкуренция и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне Описание
Описание A A A

І. Същност на защитата срещу нелоялна конкуренция

  Нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) може да е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите (чл. 29 от ЗЗК).

  За да се установи нарушение по глава седма от ЗЗК, е необходимо да са налице няколко задължителни условия.

1. Наличие на стопанска дейност и отношение на конкуренция между страните по преписката

Това изискване разграничава правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от правомощията на Комисията за защита на потребителите. Докато Законът за защита на потребителите е насочен към пряка защита на основни права на потребителите (чл. 1 от ЗЗП), то основната цел на ЗЗК е да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Това на практика означава, че КЗК следи за чистотата на пазарните отношения между предприятията – конкуренти, чрез което косвено защитава и крайните потребители.

ЗЗК посочва, че е без значение формата на предприятието (§ 1, т. 7 от ДР на ЗЗК) и по този начин предоставя защита за всички физически, юридически лица и неперсонифицирани образувания, които извършват стопанска дейност. Така освен търговците по смисъла на Търговския закон, ЗЗК предоставя защита срещу нелоялни действия за всички други лица, чиято организирана дейност в предприятие определя тези лица като търговци.

  За да са налице отношения на конкуренция, страните трябва да извършват своята стопанска дейност на един и същ съответен пазар, а това е така, когато предлагат стоки или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, от една страна, и от друга – предлагат тези стоки или услуги в границите на една и съща територия.

2. Осъществяване на действие или бездействие, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика

  Противоречие с добросъвестната търговска практика е налице, когато с извършеното действие или чрез бездействие се нарушават писани (нормативни актове) или неписани (наложени между стопанските субекти обичайни търговски отношения или възприетите добри нрави) норми на поведение, свързани със съответната стопанска дейност.

3. Наличие на увреждане или на възможност за увреждане на интересите на конкурентите

Самото осъществяване на конкурентна дейност не се приема за увреждащо интересите на конкурентите. Действието или бездействието, противоречащо на добросъвестната търговска практика, трябва да уврежда реално интересите на конкурентите или най-малкото да създава възможност за такова увреждане.

ІІ. Форми на нелоялна конкуренция

Най-характерните и най-често срещаните форми на нелоялна конкуренция са посочени в специалните текстове на ЗЗК (чл. 30 – чл. 37).

1. Увреждане на доброто име на конкурента (чл. 30 от ЗЗК)

* Увреждане на доброто име на конкурент ще е на лице, когато се твърдят или разпространяват неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид за самия конкурент или за предлаганите от него стоки или услуги.

* За да е налице увреждане на доброто име на конкурент, последният трябва да е изрично посочен или възможността за идентифицирането му да е ясна и несъмнена. Когато осъществяващите дейността си на съответния пазар конкуренти са малко на брой и от контекста на изявлението може недвусмислено да се направи извод срещу кого точно са насочени сведенията, се приема, че идентификацията на конкурента е недвусмислена.

* За да е налице обективна възможност за увреждане на доброто име на конкурента, сведенията трябва да са достигнали или да има възможност да достигнат до голям брой лица, чието поведение е в състояние да повлияе върху дейността на конкурента (неограничен кръг крайни потребители; специфична потребителска аудитория; традиционни контрагенти; държавни органи или институции и др.). Начинът на разпространение на сведенията може да е различен, като най-често това става чрез медиите, интернет или чрез писма.

* Самите сведения или изопачени факти трябва да са от такъв характер, че да могат да увредят конкурента, т.е. да настъпи или да има вероятност да настъпи негативно изменение на представата за него, или за предлаганите от него стоки или услуги.

* Представяне на факти в изопачен вид е налице при преиначаване, видоизменяне или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителния.

* За да не се дискредитира репутацията на търговец, като му се приписва извършването на наказуеми деяния, добросъвестната търговска практика изисква изявленията в тази насока да следват произнасянето на компетентните органи по този въпрос, доколкото само техните окончателни констатации са меродавни при преценката относно правомерността на действията на конкурента.

2. Въвеждане в заблуждение по отношение на съществени свойства на стоките или услугите (чл. 31 от ЗЗК)

* За въвеждане в заблуждение може да се говори, когато конкурент представя свои собствени стоки или услуги, при което им приписва несъществуващи свойства или прикрива техни недостатъци. Когато тези действия се извършват спрямо чужди стоки или услуги, няма да има въвеждане в заблуждение, а увреждане на доброто име на конкурент.

* За въвеждане в заблуждение може да се говори само по отношение на съществени свойства на стоката или услугата. Преценката за това кои свойства или характеристики на предлаганите стоки или услуги са съществени се прави във всеки конкретен случай. Най-общо казано съществени биха могли да бъдат онези свойства и характеристики на продукта, които се отнасят до: неговата същност, основното му предназначение, произхода, начин на използване, цени и др.

* Нарушение на забраната е налице, когато се установи несъответствие между действително предлаганото от търговеца и посочените от него в рекламни материали или съобщения данни, чрез които се преиначават, видоизменят или неточно представят съществени свойства на стоката или услугата.

3. Заблуждаваща реклама (чл. 33, във връзка с чл. 32 от ЗЗК)

* Заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата (например да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент).

* Заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия.

4. Сравнителна реклама (чл. 34 от ЗЗК)

* Уредбата на сравнителната реклама е насочена към защита на правата и интересите на търговците в случаите, в които конкурент неточно съпоставя своя стока или услуга с аналогични или сходни стоки или услуги на конкурент. Доколкото ЗЗК забранява единствено неразрешената сравнителна реклама, в закона (чл. 34, ал. 2) са посочени условията, на които сравнителната реклама трябва да отговаря, за да се приеме за разрешена. По-конкретно такава реклама е разрешена, когато:

- не е заблуждаваща реклама (по смисъла на ЗЗК) или не представлява нелоялна търговска практика (по смисъла на ЗЗП);

- сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;

- сравнява стоки с едно и също наименование за произход;

- сравнява обективно една или повече характерни черти на стоките или услугите, които са съществени, сравними и представителни за тях, включително и техните цени;

- не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти;

- не води до объркване на: търговски марки или имена; други отличителни белези или изобщо със стоки или услуги на конкуренти;

- не води до дискредитиране или опетняване на конкурент, предлаганите от него стоки или услуги, или притежаваните от него търговски марки и имена;

- не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име, наименованието за произход или други отличителни белези на конкурент;

- не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.

* При преценката дали една сравнителна реклама е разрешена се вземат предвид и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географските указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни.

5. Имитация (чл. 35 от ЗЗК)

* ЗЗК предоставя закрила срещу имитацията на стоки или услуги. Закрилата обхваща както защитени обекти на интелектуалната собственост (ал. 2 – фирма, марка или географско означение), така и останалите характерни белези (ал. 1 – външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други), които могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника на придобиване или използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Забраната обхваща и използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица (ал. 3).

* За да е налице нелоялно поведение, е необходимо търговецът да придаде на предлаганите от него стоки такъв  външен вид (дизайн), който да наподобява други стоки, да даде име на фирмата си, близко до това на конкурент, или да използва в дейността си домейн адрес или интернет страница, набодобяващи тези на конкурент. Целта на подобно поведение е да се въведе потребителят в заблуждение и по този начин да се увредят интересите на конкурентите. Чрез нелоялното си поведение търговецът се стреми да се възползва от изградения имидж на конкурент и да извлече облаги от утвърдената чужда репутация и наложеното добро име на конкурента. Това предполага, че имитираните стока или услуга вече са се наложили сред потребителите и са добили известност на пазара.

* За да се установи нарушение по този текст, е достатъчно да е създадена потенциална опасност за увреждане интересите на конкуренти, а не непременно реално да е настъпил такъв резултат.

6. Нелоялно привличане на клиенти (чл. 36 от ЗЗК)

* Забраната обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент.

* Отделните забрани по този текст целят да предотвратят използването на „непазарни” методи за привличане на клиенти.

* За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.

* Забранено е предлагането или даването на стока или услуга като добавка към друга продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена (ал. 2).

* Тази забрана не важи в три случая:

а) Когато се предлагат рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие. Стойността се определя като незначителна от КЗК, когато не надвишава 10% от стойността на продаваната стока или услуга, към която е добавена.

б) Когато се предлагат предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга. Принадлежаща е тази стока или услуга, която по някакъв начин обслужва основната продавана стока или услуга (например консумативи).

в) Когато даваните като добавка стоки или услуги представляват отбив при продажба в по-големи количества. Преценката се прави за всеки конкретен случай, като най-често това са случаите на трайно изградени търговски връзки между доставчик и клиент, при които са реализират големи  по обем продажби.

* Забранено е извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга (ал. 3). Тази забрана е насочена срещу онези  маркетингови похвати, чрез които потребителите се поставят в ситуация да определят избора си на дадена стока или услуга не според нейните качествени показатели, а в зависимост от бъдеща несигурна възможност за спечелване на голяма придобивка. Така потребителското решение за покупка се определя не от нуждата или качеството на закупения продукт, а от желанието за получаване на нещо безплатно. Антиконкурентният ефект на пазара възниква в случаите, когато стойността на предлаганата или обещаваната облага е на стойност, значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга. Значителна е стойността, която надвишава с повече от 100 пъти стойността на предлаганата стока или надвишаването е с повече от 15 минимални работни заплати за страната.

* Забранени са продажбите на вътрешния пазар за продължително време на значителни количества стоки на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им (ал. 4). Доколкото основната цел на всеки търговец е реализирането на печалба, то всеки доброволен отказ от такава за определен период от време е насочен към изтласкване на конкуренти от пазара, респективно намаляване на избора за потребителите. Всичко това в дългосрочен план уврежда интересите на крайните потребители чрез последващо увеличение на цените, влошаване на качеството или чрез ограничаване на избора. За да се постигне този ефект, продажбите под себестойност следва да обхващат значителна количества от въпросната стока или услуга и да са извършени за продължителен период от време. Тези два критерия нямат легално определение и подлежат на конкретен анализ във всеки отделен случай. В своята съвкупност обаче те трябва да са в състояние да доведат до трайно пренасочване на търсенето на потребителите.

7. Узнаване, използване или разгласяване на производствена или търговска тайна (чл. 37 от ЗЗК)

* Забранено е узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1). Забранено е също така и използването или разгласяването на търговска и производствена тайна, и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2).

* За да може дадено предприятие да защити интересите си по този закон, то трябва (чрез своите ръководни органи) да е предприело действия за опазване на собствената си търговска и/или производствена тайна. Трябва ясно да е посочено кои данни и информация се считат за тайна, да са предприети действия за запазване на поверителността им чрез ограничаване на достъпа до тях, да са ясно определени лицата, които имат достъп, и те да са запознати със задължението за опазване на тайната.

Изричното обособяване на най-характерните и най-често срещаните форми на нелоялна конкуренция в чл. 30 – 37 от ЗЗК не е изчерпателно и не изключва възможността с други действия или бездействия, извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика, да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В тези случаи приложение намира общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Софийски форум по конкуренция
Най-новото в публичния регистър
Освобождаване от санкция
Услуги
ГД "Конкуренция" на Eвропейската комисия